Този празник разполовява времето между Великден и Спасовден. Винаги е в сряда.
На този ден старите хора не позволяват на младите да работят, за да не им излезе „руса“ по кожата. Това била боличка (гнойна пъпка), която бързо растяла и се размножавала.
На този ден по същата причина стоката (бравите) не трябвало да се дои. Това можело да стане преди изгрев или след залез слънце. А ако се налагало стоката да се дои през деня, тогава вимето (дояците) се натривало с коприва и тогава се извършвало доенето.
Рано сутринта, преди изгрев слънце, човек (мъж или жена) с едно име (да няма друг в селото със същото име) като Гайтана, Алтъна, Апостол, вземал говежди изпражнения и ги залепвал на каменен зид (дувар) на къща или плевня. Това нещо, като изсъхнело, се ползвало като лекарство за мазане на боличките. То се приготвяло, като се събаряло сухото лайно и се изгаряло. Пепелта, смесена с мед, се залепяла на болното място.
Момите се събирали в една къща на селото. Омесвала се и се изпичала пита хляб. Правели се венци от паламида и кукла от парцали. Така, накичени с венците на главите си, момите тръгвали към Пиперското землище. Носели куклата, закачена на прът, и питата.
Като стигнели до нива, чийто собственик не бил от село Яново, се спирали. В нея закопавали куклата, а отгоре заравяли стръкчета паламида. Хвърляли и венците при тях. Наричало се „Паламидата да расте в чуждия синор, а не в нашия“
Отчупвали си от питата, за да „се хване“ нареченото.
Момите пеели песни, играели хора. Ето една от песните:
Руса мома, гиди джанъм,
руса мома росен брала.
Ден го брала, ден гинала.
Та набрала, гиди джанъм,
та набрала три товара.
Три товара, гиди джанъм,
три товара дробен росен.
В китки ги е, гиди джанъм,
в китки ги е увивала.
Скъпо ги е, гиди джанъм,
скъпо ги е продавала.
Една китка, гиди джанъм,
една китка – една жълтица.
А две китки, гиди джанъм,
а две китки – за две жълтици.
Сама мома, гиди джанъм,
сама мома – за хиляда.
На връщане, ако момите срещнели някого, давали му от питата.