Обичаи и празници

Този празник разполовява времето между Великден и Спасовден. Винаги е в сряда.

На този ден старите хора не позволяват на младите да работят, за да не им излезе „руса“ по кожата. Това била боличка (гнойна пъпка), която бързо растяла и се размножавала.

На този ден по същата причина стоката (бравите) не трябвало да се дои. Това можело да стане преди изгрев или след залез слънце. А ако се налагало стоката да се дои през деня, тогава вимето (дояците) се натривало с коприва и тогава се извършвало доенето.

Рано сутринта, преди изгрев слънце, човек (мъж или жена) с едно име (да няма друг в селото със същото име) като Гайтана, Алтъна, Апостол, вземал говежди изпражнения и ги залепвал на каменен зид (дувар) на къща или плевня. Това нещо, като изсъхнело, се ползвало като лекарство за мазане на боличките. То се приготвяло, като се събаряло сухото лайно и се изгаряло. Пепелта, смесена с мед, се залепяла на болното място.

Момите се събирали в една къща на селото. Омесвала се и се изпичала пита хляб. Правели се венци от паламида и кукла от парцали. Така, накичени с венците на главите си, момите тръгвали към Пиперското землище. Носели куклата, закачена на прът, и питата.

Като стигнели до нива, чийто собственик не бил от село Яново, се спирали. В нея закопавали куклата, а отгоре заравяли стръкчета паламида. Хвърляли и венците при тях. Наричало се „Паламидата да расте в чуждия синор, а не в нашия“

Отчупвали си от питата, за да „се хване“ нареченото.

Момите пеели песни, играели хора. Ето една от песните:

Руса мома, гиди джанъм,
руса мома росен брала.
Ден го брала, ден гинала.
Та набрала, гиди джанъм,
та набрала три товара.
Три товара, гиди джанъм,
три товара дробен росен.
В китки ги е, гиди джанъм,
в китки ги е увивала.
Скъпо ги е, гиди джанъм,
скъпо ги е продавала.
Една китка, гиди джанъм,
една китка – една жълтица.
А две китки, гиди джанъм,
а две китки – за две жълтици.
Сама мома, гиди джанъм,
сама мома – за хиляда.

На връщане, ако момите срещнели някого, давали му от питата.

Този църковен празник е 40 дни след Великден. Това е последният „велик“ четвъртък. Яновалии са го приели за празник на селото много отдавна.

В православния календар е отбелязан като Възнесение Господне. Вярва се, че на този ден „прибират“ мъртвите в гробовете. Затова се спазва Спасовденската Задушница.

В сряда привечер и на самия празник яновалийките отивали на гробищата, както на другите задушници. Само че на тази „гонели“ със зелени клонки мъртвите – да влизат в гробовете си.

Празникът Спасовден е свързан с предпазването от суша. Затова понякога, когато имало по-голямо засушаване, попът и хората от селото извършвали молебен за дъжд. Пеели песента:

Високо си, боже, ниско гле...
боже, ниско гледай,
що е жалба, боже, по земя...
боже, по земята,
по земята, боже, Господьо...
боже, Господьова.
Земя са я, боже, разцапи...
боже, разцапила,
девет педи, боже, надли...
боже, надлибоко,
дванаяйсе, боже, наширо...
боже, нашироко.
Пропаднали старци с бя...
старци с бяли бради.
Пропаднали булки с мъжки де...
булки с мъжки деца.
Пропаднали момци с враня ко...
момци с враня коня.
Пропаднали моми с бе...
моми с бели саи.

Предишния ден (преди празника) църковното настоятелство подсигурявало обредното животно(ялова овца). Подготвяли се харкумите (казаните). Определяли се готвачът и помощниците му.

Сутринта в четвъртък яновалии отивали в църквата. Там се извършвала служба в чест на светеца - свети Спас. После богомолците обикаляли сградата на църквата три пъти. Най-напред вървял попът с кадилницата. След него – мъж с иконата на свети Спас. А след тях други мъже носели иконите (колизмите) на други светци. Двама мъже държали джинкалото (своеобразен църковен музикален инструмент, характерен за този край – парче желязо, закачено на прът). С него „се дрънка“ в такт с песните на мъжете и жените.

След мъжете вървели жените и пеели. След третата обиколка на църквата всички поемали пътя покрай реката в посока село Пиперица – към вакъфа (параклиса) „Свети Спас“.

По-възрастните хора и малките деца се придвижвали с добитък – магарета, мулета, коне. На гърбовете на животните били наметнати домашнотъкани пъстри черги.

По пътя се пеели песни. При вакъфа попът изкарвал кратка служба. Мъжете си пийвали ракия с мезе.

Кратка почивка и обратно. Но не по същия път, а през Площина и Рояново до църквата.

На връщане жените най-често пеели:

Море Яно, бодем Яно!
Провикна се , леле, бодем Яна:
- Ой, селяне, кратучани!
акво ке ми хак дадете –
да ви в село не дохождам?
А селяне отговарят:
- Море Яно, бодем Яно!
Ке ти дадем от всеки овчар
по агненце, а от кехаята –
дори две.

При първите къщи на селото Яново баба посрещала шествието със стомна (или бардук), пълна с ледено студена вода. Давала на жадните да пият.

След това хората се отправяли към църквата, където вече била приготвена курбан-чорбата в големи казани. Всички си носели от дома калени панички, дървени лъжици, домашен хляб в бохчички.

Попът освещавал чорбата. Готвачът сипвал с черпак на всеки в паничката. Оставяли се пари – кой колкото иска, за нуждите на черквата.

Всички сядали на обща трапеза – на земята, на сянка под големия дъб (на северозапад от църквата). Постилали се шарени черги, донесени от домовете.

Хората се играели под звуците на гайда при големия дъб (ударен от гръм) при портата на църквата, защото там било по-широко.

За празника в Яново идвали много хора от съседните села – Лехово, Петрово, Пиперица, Катунци.

В този обичай вземат участие 10-12-годишни момичета. Основното обредно лице е винаги сираче, облечено в стара кошуля (дълга риза), босо.

В къщи ли край реката окичват момичето с листа от лопов.

Цялата група момичета обикаля домовете в селото и пее специална песен – молба за дъжд. В дар групата получава боб, брашно и други неща. Но ... никога яйца. Забраната е свързана с предпазване от градушка.

Когато момичетата влизат в дворовете на къщите, жените стопанки посипват по главата на Дудолчето вода през решето. А момичето се тръска от водата.

Накрая момичетата отиват при реката. Там хвърлят във водата зелената украса на Дудолчето и се пръскат с вода едно друго.

Докато се разиграва обичаят „Дудолче“, хората в Яново не излизат на работа по нивите и лозята. Не пускат и животните на паша. Държат ги затворени в кошарата. Волове мучат сърдито. Кози и овци блеят жално, магарета реват гласовито. Това е само с една цел – всичко живо да е жадно, да реве, за да го чуе Господ и да пусне дъжд.

Песента на момичетата:

Пеперуда литаше, литаше, литаше,
на бога се молеше, молеше, молеше:
„Дай, Боже, дъжд!“

Вай, Дудоле, дай Дудоле!
Дай, Боже, дъжд –
да са роди ръж,
да са ранят сираци,
сираци, сиромаси.