Тамо горе, в райски кът на Пирина,
люде дигная село убаво,
с песни македонски оно бе осветено,
с песни македонски оно порасна.

Стройна река до него извива,
а во нея риба плува,
по широки поляни овце пасат,
в лозя просторни църно грозде зрей.

Припев: Яново, Яново,
ти, село прекрасно,
ти си цвекье на Македония.

В село най-убава е долната махала,
вилната зона ѝ рекуват,
на трите чучура вода чиста, студена,
а във казаня лута ракия.

Ние имаме китна горна махала,
там е центъра на селото,
във хоремага лудье пият мастика,
а от върбата песен се чува.

Припев: ...

Най обичаме руйно вино да пием
под костеня стар на "Кермидарката",
песни любими тамо ний да пееме
по цел ден и цела нокь.

И ние сме деца на майката земя,
на майката земя, на Македония,
на нашата земя, на Македония.

И ние имаме право да живейме
како и другите живот що живеят,
а ние страдахме, гладни умирахме.

Свобода немахме, правдини никакви,
кога ги барахме в затвор се найдохме,
во фурни не стават за да не изгорат.

Костите ни кършат и кървта ни пият,
а ние смели сме, горди умирахме,
горди умирахме, не се предавахме.

Живот не жалехме младости давахме,
за наште правдини смели умирахме,
за наште правдини смели умирахме.

Парола имахме „Смърт или свобода“,
Смърт или свобода за Македония,
за Македония – земя поробена.

Мома седи на чардако,
на чердако, на одеро,
пусто дърво гнило било,
паднал чардак на земя.

Скрил се лудо зад вратата
фатил мома за ръката,
моме вели, ем говори:
"Пущи ме лудо, пущи ме!"

Ние сме си близо рода,
първи, втори братовчеди,
се излъга лудо младо,
па я пущи момата.

Бега мома од он' место,
се обърна и вели:
"Фати лудо яребица,
па не знае да яде."

На сърце ми (2) стар мерак лежи
на сърце ми (2) стар мерак гори.
Дали има (2) негде по света,
дали има (2) лек за мерака.

Припев: Ех, любов(3)
от звезди осеяна (2)
и от слънце галена.

Я послушай, мили сине стара си майка
нигде нема (2) лек за мерака.
От мерак се боледува, не се умира,
сърце ке излезе, сине, мерак остава.

Ай засвирете ми чалгии,
една песна мераклийска,
да се сетам на младостта,
да се врати в сърце радостта.

Припев:
Свирете ми чалгии,
свирете ми се от сърце,
празник ми е на душава,
денес кажам за младоста.
Свирете ми чалгаджии,
свирете ми се от сърце,
празник ми е на душава,
денес плачам за младостта.

Ай засвирете ми чалгии,
тежка песна како живото,
очи с солзи да наполнам,
душа моя да олеснам.

Припев: ...

Дуйни ми, дуйни, бел ветрец,
разлюляй гора зелена,
разтопи бели снегове!

Разтопи бели снегове,
отвори пътя за Драма,
във Драма искам да ида!

Във Драма искам да ида,
там имам либе в болница,
понуда да му отнесам.

Понуда да му отнесам -
жълта ми дюла с листата,
бело ми грозде с лозата.

Жълта ми дюла с листата,
бело ми грозде с лозата,
мелнишко вино цървено(с бъчвата).

Залюбил Георги Тодора,
Тодора мома убава,
снощи я Георги залюбил,
таз вечер Георги доведе.

На порти чука, почука:
"Излез ми майко отвори,
на тебе водя отмяна,
на мене булка засмяна."

Излезе майка, отвори,
со две ми чаши во ръце,
едната пълна с ракия,
другата - вино с отрова.

На Георги даде с ракия,
а на Тодора - с отрова,
вдигна Тодора, изпи я,
викна Тодора да плаче.

Геоги, ле Георги, либе ле,
майка ти каил не стана,
майка ти каил не стана,
мене за снаха да вземе.

Извади Георги ножа си
и го в сърцето той заби:
"Лежи, Тодорке, да лежим,
бек майка да се наживей,
бек майка да се наживей,
на два ни гроба да плаче.

Тежък камък ми е паднал
мене на сърцето,
люта рана ми отвори,
помрачи лицето.

Грабнах лира да засвиря
песен шеговита,
а пък лира отговаря
с песен жаловита.

Лиро, лиро, златна лиро,
спри, недей да свириш,
не разплаквай сърце младо,
що от любов страда.

Нещам пари, ни богатства,
нито пък палати,
само искам да се врати
буйната ми младост.

В градина моме седеше и сокол пиле молеше:
- Соколе пиле, соколе, яз ке те нещо замолам,
летни ми соколе, летни ми пиле, одлетай,
летни ми соколе, летни ми горе, високо.

Либето ми е далеко, во таа пуста тугина,
да летнеш пиле, одлеташ, да видиш либе що прави,
дали е уще мой или си друга люби той,
дали е уще мой или си друга люби той?

Летна ми сокол одлета, летна ми горе високо,
оттаму либе согледа, друго си моме любеше.
Назад си полета и во градина долета,
до моме застана и на моме говори:

- Твоето либе лажно е и друго моме си люби,
а твойто сърце тажно е, по-арно що го изгуби,
не жали за него, ти друго либе барај си,
не жали за него и друго либе најди си.

Болен лежи млад Стоян,
болен лежи, ке умре,
над глава му младата невеста
с мажко дете во ръце,
солзи рони, солзите и капат
по Стояново лице

Стоян се подразбуди
на Невена й вели:
"Ой, Невено, ти млада невесто,
що ми лади лицето?
Дали ситна роса подросува
или ситни дождове?"

А Невена му вели:
"Стояне бре, стопане,
нито ситна роса подросува,
нито ситни дождове.
Мойте солзи по лице ти капат
от вселански неправдини.

Синокя кай чешмата
селани се сбирая
сбор сборея кога ти ке умреш
дете да ни удават
мене ме грабнат, далеку отнесат,
за пари ме продадат."

синокя - снощи

Ой, щом съм толку далеку, далеку
от тебе, Македонио,
ой що не можам да гледам, да гледам
твоята убост немерна.

Охридско езеро убаво, убаво,
Пирин планина висока,
реката Вардар кървава, кървава
и Бело море безкрайно.

Моята судбина проклета, проклета
от тебе ме раздели,
болен си лежам в тугина, в тугина
и тамо яз ке си умрам.

Последна желба си имам, си имам
в Македония да идам,
в Македония да идам, да бидам
и тамо яз да си умрам.

Пак съм пиян
от мъка аз,
къде си ти,
любов моя?

Припев:
Кръчмарю, дай ми вино
и ракия аз да пия,
да се напия, че мойта мила
е далече от мен.

Къде си ти,
любов моя,
къде си ти,
радост моя?

Припев.

Целувай ме
с нежни слова,
прегръщай ме,
радост моя.

Припев.

Ах, къде е мойто либе,
дали мисли той на мене,
яз за него съм родена
и за него чз ке умрам.

Коленичех яз пред него
и със сълзи на очите:
"Кажи, кажи, верно либе,
коя любиш освен мене?"

"Туй що рекох и пред мама
и кога си бехме двама,
ако яз да те излъжа,
по-добре е яз да умра."

Ах, блазе му на душата,
кой що люби верно либе,
той безценен камък носи
и е верен чак до гроба.

Карамфило, фил-фило моме,
Карамфило, фил-фило
ти карамфил не носиш, моме
на карамфил мирисаш

Дружките ти носея, моме
дружките ти носея,
дружките ти носея, моме
ама не мирисая

Вес ден стоям на порти, моме,
вес ден стоям на порти,
вес ден стоям на порти, моме,
пушка държам во ръце.

Пушка държам во ръце, моме,
пушка държам во ръце,
ушка дърам во ръце, моме,
да убиям татко ти.

Жал ме фана за тебе, моме
жал ме фана за тебе,
жал ме фана за тебе, моме,
ке останеш сираче.

Януарска нощ, е шейсе и трета,
пуста и студена, градот не спие,
кукичка мала на крайо градо,
силен плач се слуша, никой не спие.

Зимата студена и смъртта сурова
в таз страшна нощ без мислост бея,
добрио татко в гроб поставия,
оставайки с майка седум сирака.

Децата я колнат таз судбина клета,
добрата майка силно ги теши:
"Гулаби мои, държете се храбро,
животот е пред вас, напред вървете!"

Зимата си ойде, пролетта довадя,
ке наступи срекя и в нашиот дом,
ке запейме песна таткова мила,
спомен ке остане в животот наш.

Дей гиди, луди млади години,
литнахте като сиви гълаби.

Кацнахте во момини дворове,
скокнахте на момини скутове.

Барем се ерген мамо нашетах
низ тая влашка земя богата.

Влаинки моми, мамо, залюбих
и каравлашки, мамо, невести.

Ергенлък, мила мамо, пашалък,
моминство, мила мамо, везирство.

Таму долу край Белото море,
таму е братя мойот роден край,
тиран дойде, нас не пропади,
па скитааме по целиот свет.

Припев:
О-о-о, Македонио,
моя земьо напатена.

Уще памтат, братя, бежанците
с очи тъжни, сърца ранети -
напущия родно огнище,
па тръгнаа в земи далечни

Припев.

Още памтат, братя македонци,
Кукуш, Делчев, и Бело море,
ке го памтат пусто Еди куле,
ова умре многу герои

Припев.

Дали еднаж пак ке се вратам
во нашиот мил роден край,
дали еднаж солнце ке огрее
таму долу в Македония.

Припев:
О-о-о, Македонио,
моя мила земьо рождена.

Проклет да биде,
срекя да не види
кой пръв започна,
кой пръв започна
любов да води,
две сърца да страдат.

Често со него
се срекявам,
сърце ми трепери,
сърце ми трепери,
душа не ми дава
како да му просборам.

Во Струмица
на улица
пред него излезох,
гърбот ми го свърте
и тивко ми рече:
"Яз не те сакам.
Яз си залюбих
друго либе,
залюби си и ти."

С очи насолзени,
с сърце натажено,
отидох далеко.
Проклет да биде,
срекя да не види
кой пръв започна.
Кой пръв започна
любов да води,
две сърца да страдат.